Одитен риск (значение, формула) | Топ 3 вида одиторски риск

Какво представлява одиторският риск?

Одиторският риск е вероятността финансовите отчети на дружеството да съдържат грешката, която е съществена за дружеството, въпреки че същата е била проверена и одитирана от одитора на дружеството без никаква квалификация по отношение на него.

С прости думи, одиторският риск се определя като риск финансовите отчети да не са наистина представителни за действителното финансово състояние на организацията или умишлен опит да се прикрият фактите, въпреки че одиторското становище потвърждава, че отчетите не съдържат съществени неточности. Този риск може да има отношение към акционерите, кредиторите и бъдещите инвеститори.

• Този риск може да възникне поради някой или и от двамата - клиенти или одитори.
• Този риск може да се дължи на две причини - грешки / грешки или умишлено отклонение.

Топ 3 вида одиторски рискове

Следват Топ 3 вида:

# 1 - Присъщи рискове

Присъщият риск е рискът, който не може да бъде предотвратен поради неконтролируеми фактори и той също не се среща в одита.

Пример: транзакциите, включващи парична сума с висока стойност, носят по-присъщ риск от транзакцията, включваща чекове с висока стойност.

Източници на присъщ риск:

1. Сложни бизнес сделки, включващи деривативни инструменти;
2. Сделки, изискващи високо ниво на преценка, което може да доведе до риск да не бъдат идентифицирани;
3. Промишлеността с често технологично развитие може да изложи фирмите на риск от остаряване на технологиите.
4. Фирма, която вече е съобщавала погрешно определени данни в миналото, може да е по-вероятно да ги отчете отново.

# 2 - Контрол на рисковете

Контролен риск е рискът от грешка или неточно представяне във финансовите отчети поради неуспех на вътрешния контрол.

Пример: Неуспех от страна на ръководството да контролира и предотвратява транзакцията, извършена от персонал, който първоначално не е упълномощен да извършва тези транзакции.

Източници на контролен риск:

1. Неуспех на ръководството да наложи правилен и ефективен вътрешен контрол за финансова отчетност.
2. Неосигуряване на правилно разделяне на задълженията между хората, отговорни за финансовата отчетност;
3. Несъществуването на културата на правилното документиране и картотекиране;

# 3 - Рискове за откриване

Рискът за откриване е рискът от невъзможност от страна на одитора да открие грешки или отклонения във финансовите отчети, като по този начин дава неправилно мнение за финансовите отчети на фирмата.

Пример: Неуспех от страна на одиторите да установят непрекъснатото погрешно отчитане на финансовите отчети от страна на компанията.

Източници на риск за откриване:

1. Лошо планиране на одита, избор на грешни одиторски процедури от страна на одитора;
2. Лошо взаимодействие и ангажираност с одитора при управлението на одита;
3. Лошо разбиране на бизнеса на клиента и сложността на финансовите отчети;
4. Грешен избор на размер на извадката.

Формула на одиторския риск

Като цяло рискът се изчислява чрез комбиниране на всички горепосочени три вида одиторски рискове. Формулата е следната:

Въз основа на горните рискови фактори одиторите могат да достигнат до нивото на риска и да вземат решение относно стратегията за справяне с него.

Как да минимизираме одиторския риск?

1. Наличие на силен одитен екип, който има достатъчно познания за свързания бизнес и транзакции;
2. На екипа е предоставено достатъчно време за анализ на финансовите данни;
3. Осигуряване на силна ангажираност с ръководството на фирмата клиент за разбиране на бизнес философията и практиките;
4. Осигуряване на правилни и адекватни техники за вземане на проби;
5. Точна оценка на системите за вътрешен контрол на клиента, за да се знае дали контролът е силен или слаб;
6. Правилно планиране на одита и избор на одиторска процедура;