Примери за кредитен риск
Следващият пример за кредитен риск предоставя очертание на най-често срещания кредитен риск. Невъзможно е да се предостави пълен набор от примери, които разглеждат всяка вариация във всяка ситуация, тъй като има хиляди такива рискове.
Кредитните рискове се отнасят до рисковете от загуба по дълг, възникнали, когато кредитополучателят не успее да изплати основната сума и свързаните с нея лихвени суми по заема обратно на заемодателя на падежите. В този раздел ще видим някои практически примери за кредитни рискове, за да го разберем по-добре.
- Когато заемодателят предлага кредит на контрагента (чрез заеми, кредити по фактури, инвестиции в облигации или застраховки), винаги съществува риск за заемодателя да не получи обратно кредитираната сума от контрагента. Такива рискове се наричат кредитни или контрагенти.
- Той изчислява общата способност на кредитополучателя да изплаща заемите обратно на заемодателя. За да се избегнат или намалят кредитните рискове, заемодателят обикновено проверява достоверността и миналото на кредитополучателя.
- С висока надеждност (означава ниски кредитни рискове) кредитополучателят може да получи по-голям размер на заемите, без да прикрепя обезпечения към договора, в противен случай заемът ще бъде разпределен според стойността на обезпечението, прикрепено като обезпечение.
Топ 3 примера за кредитни рискове
Всеки пример за кредитния риск посочва темата, съответните причини и допълнителни коментари, ако е необходимо.
Пример # 1
Да приемем, че Тони иска спестяванията си в банкови фиксирани депозити да бъдат инвестирани в някои корпоративни облигации, тъй като това може да осигури по-висока възвръщаемост. Той обаче е наясно, че облигациите включват рискове от неизпълнение на контрагента или кредитни рискове, т.е. емитентът на облигации ще се провали и Тони няма да получи нито един от обещаните парични потоци.
Така Тони решава да определи цената на тези рискове, за да му бъде възстановен допълнителният риск, на който ще бъде изложен. Той открива, че двете основни мерки за кредитния риск са:
- Резултати от кредитния риск - Всяка институция и физическо лице използват както качествени, така и количествени фактори за измерване на такъв риск на кредитополучателите. Кредиторите използват оценки на кредитния риск, за да разрешат или отхвърлят заявлението за заем. Кредитният рейтинг се изразява в цифров формат, който варира между 300 и 850, където 850 е най-високият възможен кредитен рейтинг.
- Кредитни рейтинги на облигации - публично търгуваните компании, които издават облигации, са оценени от рейтингови агенции като Moody's, Standard and Poor (S&P), Fitch и др. Оценката е оценка по азбучен формат, която се присвоява на облигация. Например рейтингите на S&P може да варират от AAA (най-безопасната компания) до D (компания по подразбиране).
Предимството на инвестирането в оценена компания е, че инвеститорът има представа какво мислят рейтинговите агенции за кредитния риск на компанията. Също така рейтингът помага на инвеститора да начисли подходящ спред за поемане на допълнителния риск, наречен спред по подразбиране.
Например, да кажем, че Тони е закупил 10-годишна облигация с рейтинг „BBB“. Настоящият спред по подразбиране за подобна облигация е 1,84%, а безрисковият процент за 10-годишна облигация е 1,5%. Така че лихвеният процент, изискван от Тони, трябва да бъде (1,84 + 1,5) 3,34%.
Въпреки това рейтинговите агенции не винаги могат да правят точни прогнози и отговорността на инвеститора е да проверява двойно кредитните рискове на компаниите, в които иска да инвестира. Ето някои основни фактори, които помагат на инвеститора да измери риска на компанията: -
- Инвеститорът може да разгледа финансовите отчети на компанията. Ако компанията генерира по-големи парични потоци от операции, тя има по-нисък кредитен рейтинг.
- Извършете формула за анализ на коефициента, например важен коефициент е коефициентът на покритие на лихвите, който измерва способността на компанията да изплаща плащанията си по дълга.
Да предположим, че Тони разследва компания с печалба преди лихви и данъци (EBIT) от 3500 милиона и разходи за лихви от 700 милиона долара.
Така коефициентът на покритие на лихвите = 3500/700 = 5
Според данни на различни агенции компаниите с коефициент на покритие на лихвите между 4,5% до 6% имат рейтинг „A-“, а относителният риск от неизпълнение е 2,5%. Т.е. Тони трябва да начисли 2,5% по-висок лихвен процент от безрисковите лихви.
Пример # 2
Да приемем, че г-н Тони, бизнесмен, ръководи бизнес за търговия на едро с дрехи, ограничен до Ню Йорк, Америка. За да разшири бизнеса, той започна да предоставя големи кредити на своите клиенти без определена кредитна политика и проверки на достоверността.
Тони пренебрегва да вземе предвид завишените кредитни рискове. В края на годината той открива, че редица негови клиенти не плащат фактурите си на падежите. След проучване на произхода на своите клиенти той открива, че някои от тях имат много ниска надеждност.
При ниско доверие на клиентите кредитният риск за Тони се надува силно и може да възникне възможност той да не получи възстановяване на стоките, които е доставил на своите клиенти.
Липсата / ниските плащания по редовни фактури влияят отрицателно върху паричните потоци на фирмата на Тони и причиняват загуби на предприятието, което обикновено се нарича лоши дългове.
За да избегне подобни рискове, Тони трябва да структурира ефективна кредитна политика и правилно да провери надеждността на своите клиенти, преди да предложи какъвто и да е кредит или заем.
Пример # 3
Да предположим, че г-н Тони иска да закупи кола на стойност 120 000 долара. Той плати сума от $ 20 000 като първоначална вноска и решава да вземе банков заем за останалата сума от $ 100 000 при ставка от 20% годишно, която трябва да бъде платена за 1 година.
Това означава, че банката трябва да получи 120 000 долара обратно за период от една година от Тони. Управлението на риска на банката проверява кредитните рискове на Тони преди да издаде заема, т.е. възможността той да не може да изплати заема или вноските на падежа.
При по-високи кредитни рискове, молбата за заем на Тони може да бъде отхвърлена от банката или банката ще отпусне по-ниска парична сума, която отговаря на неговите критерии за достоверност (способност за изплащане на заема). Тони с нисък брой кредитни рискове получава одобрението за разпределение на заема.
Тони плати успешно няколко вноски по 10 000 долара всяка. Но през годината Тони направи някои големи загуби в бизнеса си поради предлагането на стоки на кредит на клиенти с ниска надеждност и прилагането на либерални кредитни политики.
Банката смята, че Тони може да не е в състояние да извършва допълнителни плащания срещу заема. Настоящата ситуация създава огромни рискове за банката срещу заем, предоставен на Тони.